martedì 10 aprile 2012

ЛАВИНООБРАЗЕН ПРОЦЕС от МИКЕЛЕ БУОНО

Контролират 95% от пазара, наричат ги още 3-те сестри: Стандард енд Пуърс, Муудис и Фич (Standard & Poor’s, Moody’s и Fitch). Те са агенции за кредитен рейтинг, информиращи инвеститорите дали дадена акция или облигация е безопасна, опасна или рискована, но също така дават оценка и на държавните дългове.


Заглавия от новините:
* 8-08-2011 - "Силно спада Уолстрийт след понижаването на кредитния рейтинг на САЩ от страна на Стандард енд Пуърс и тегли надолу европейските финансови пазари. Срива се Франкфуртската борса."
* 20-09-2011 - "Неочаквано, в полунощ, Стандард енд Пуърс понижи рейтинга на Италия относно способността ѝ да се справи с дълга си."
* 8-08-2011 - "Уолстрийт плаща тежко решеното от Стандард енд Пуърс понижаване на кредитния рейтинг на САЩ"


Защо точно сега, когато Конгресът разреши на Федералния резерв да печата повече долари и по този начин да изплати дълговете? И защо понижават категорията на италианския дълг? Какво се е променило в сравнение с миналата година или преди две години?
Каня Стандард енд Пуърс за интервю в Ню Йорк, за да ми обяснят какви са критериите за понижаване на рейтинга на дълга на една държава. Отговорът е: "Благодарим за проявения интерес, но не приемаме".
Отговаря ми Робърт Кътнър (журналист, съосновател и съиздател на "The American Prospect" (б.пр.: http://prospect.org/voices/robert-kuttner):
- Мисля, че това беше по-скоро политически ход, отколкото икономическо решение. Това беше предупреждение! Искаха да сложат Обама на мястото му, заради настояването му за закон за прозрачността на тези агенции. Това, което мисля, е, че те не разполагат с необходимите средства, за да оценяват държавите.


Но кои са собствениците на тези агенции? Стандард & Пуърс е собственост на компанията МакГроу Хил, която е издателство, но в нея са включени най-големите инвестиционни фондове като например Капитъл Уърлд Инвестърс (Capital World Investors), Стейт Стрийт (State Street), Блакрок (Blackrock), Вангард Грууп (Vanguard Group), T Rowe Price и отново намираме Муудис - същите тези инвестиционни корпорации, които биха направили пари, ако участващите агенции понижат даден рейтинг. Защото премахването на едно "А" или един "+" от рейтинга на една държава предизвиква сътресение в продажбите на облигациите и въпросната държава задлъжнява още повече заради изплащането на лихвите по дълга си. И все пак, точно тези агенции дадоха тройно А (ААА е най-високият възможен рейтинг) на онези отровни ценни книжа, свързани с американските жилищни кредити, които въвлякоха в криза половината свят.


Рим, Мадрид, Барселона, Атина, Ню Йорк - едни и същи думи, едни и същи жестове, едни и същи протести.


Лято 2011. Банки и фондове по цял свят са препълнени с държавни дългове. Продават ги, изкупуват си ги обратно и след това пак ги препродават. Все по-бързо и по-бързо. Цените падат (б.пр.: - на държавните ценни книжа, имащи пряка връзка с държавния дълг), лихвените проценти се покачват, малцина по света печелят, а държавите задлъжняват все повече и повече и съкращават обществени разходи и социални услуги.
Една и съща история навсякъде. Живее се, работи се, натрупва се богатство и след това то трябва да се разпредели. Някои взимат много, други все по-малко, а трети остават съвсем на сухо. Може ли това да продължи? Зависи от способността на този, който постъпва некоректно, да убеждава, че тортата е свършила и вашето парче трябва да го очаквате от пазарите. Както в Аризона. Нещо подобно се случва отдавна, в научно-фантастичния роман "Лавинообразен ефект" (б.пр.: http://www.isfdb.org/cgi-bin/pl.cgi?9906 ). Всичко започва в дома на Марвин, малко преди да започне лятото на 1974 година. Към осем часа вечерта на един майски петък, той пресмята приходите и разходите повече от два часа, преди да достигне до съдбовно заключение с исторически последствия.
От филма "Лавинообразен процес":
- Няма друг начин да се измъкнем. Няма друг начин. - казва Марвин на съпругата си.
- Какво искаш да кажеш с това, Марвин? - пита тя.
- Новият фризер ще трябва да го върнем обратно в магазина.
- Старият фризер е вече четиригодишен! Новите имат много подобрения. Освен това, магазинът ще вземе стария и даже ще ни плати.
- Но ние дори не сме приключили изплащането на стария! И какво не му беше наред?
- Беше бял ...! Вече никой не е с бял фризер!
- Стига приказки! Фризерът ще бъде върнат в магазина.
- Кой знае как ще приемат ситуацията!
- Ще трябва да я преглътнат.
И така се получава една голяма бъркотия с исторически пропорции, просто защото Марвин Селърс от Тусон, Аризона, един ден решава, че е време да затегне колана.


Какво се случва, когато един ден, човек правейки две сметки, реши, че старият хладилник все още работи добре? Ще го видим накрая, но сигурното е, че преди 35 години нещо започва да скърца. Знаем, че механизмът, на който се държи и основава икономическата система, е да се инвестира, произвежда, продава, работи. Неизбежно, обаче, в един момент растежът се забавя, защото едно средностатистическо домакинство не може да сменя хладилника си всяка година - тогава се намаляват заплатите, а печалбите, които трябва да се запазят високи, вместо да отидат в областта на иновациите и производството на други стоки или услуги се прехвърлят в областта на финансовата търговия, която в момента надвишава 20 пъти световния брутен вътрешен продукт. И дългът, който винаги е бил средство за развитие, се отправя в посока на международните финансови кръгове, повличайки държавния дълг. Следователно богатството не се е изпарило, не е унищожено, то просто е поело в друга посока... и тогава ние за кого се жертваме? ...

Милиарди евро изгарят във фондовите пазари по цял свят.

Следва интервю по темата с Дейвид Харви - икономист-социолог в Държавния градски университет на Ню Йорк (б.пр.: http://www.unr.edu/cla/soc/Harvey.html ).
Авторът: - И като си помисля, че никога не е имало толкова много богатство, както в нашето време.

Дейвид Харви: - Можете да бъдете сигурен! Просто не е добре разпределено между хората.

Авторът: - Е, тогава, кризата ... ?

Дейвид Харви: - Може да се каже, че някои хора в момента са много добре, дори в тази ситуация печелят много пари благодарение на кризата, която е различно разпределена в различните географските зони и между различните социални класи. Средната класа е най-тежко засегнатата.

Авторът: - Но финансовите сътресения, както и кризите и в последствие жертвите/лишенията, изглеждат в реда на нещата. Винаги ги е имало ....

Дейвид Харви - Съвсем не. Кризите са функция на системата: те служат, за да възстановят баланса на силите. Все пак - казваше един банкер през двадесетте години - точно благодарение на една криза богатствата се връщат при законните им собственици. Служат именно за това.


Следва интервю с Дирк Мюлер - брокер на Франкфуртската фондова борса. Срещата е на летище Тегел в Берлин. Между един полет и друг. Той знае как се правят пари на фондовата борса.
Авторът: - Когато по телевизията и вестниците се вижда отчаянието, изписано на лицето ви, загрижен ли сте за съдбите по света?
Дирк Мюлер - Е, в тези моменти се правят само залози. Вижте, с акциите, суровините и облигациите не е много по-различно, отколкото с конните надбягвания. Залага се на даден резултат. Аз и Вие днес можем да заложим на повишаването или срива на еврото и можем да загубим, или да спечелим, въпреки че никой от нас не е купил акции.
Авторът: - И каква е връзката с реалната икономика?
Дирк Мюлер - Спекулациите и залаганията нямат никакъв принос за създаването на ценности, предприятия, реално производство/реална производителност. Светът на финансите би трябвало да управлява и предоставя парични средства, които да се употребяват за създаването на стоки и услуги. Но това не е така. Финансовият свят мисли само за себе си и реалната икономика е само основа за залагания.
Авторът: - В сравнение с финансиране на бизнеса и държавния дълг, какъв е делът на залаганията в проценти?
Дирк Мюлер - Залаганията надвишават около 10 пъти световния БВП. Говорим за около 600 трилиона американски долари, без да отчитаме факта, че много от това, което се случва се извършва безконтролно, зад кулисите. Тези залагания са в състояние да свалят света на колене.
Авторът: - И кой дава парите?
Дирк Мюлер - Всички ние. Така работи: богатството се произвежда от ниските слоеве и поема към високите, за да стигне до ръцете на малцината, които се ползват от него.


Печели се и се губи, дори когато никой нищо не притежава. Например, взимам назаем дългови ценни книжа, които дори не притежавам, но ги продавам, защото мога да продавам дори това което не е мое - ако достатъчно много хора направят същото, цената се понижава и си ги изкупувам обратно на символични цени. Рискувах малко или нищо и сложих света на колене. Така ли е? В отговор следва интервю с Алфонсо Скарано - независим финансов аналитик.
Алфонсо Скарано - Достатъчно е да се направят изчисления: ако шоотна 1 милиард ...
Авторът: - Шоотна какво означава?
Алфонсо Скарано - Продавам ценни книжа, които не притежавам и печеля 1% на 1 милиард ще спечеля 10 милиона за един ден.
Авторът: - Ще Ви прочета заглавие и текст от вестник "Il Sole 24 Ore" (б.пр.: http://www.ilsole24ore.com/art/finanza-e-mercati/2011-07-10/uomini-finanzaombra-151222_PRN.shtml): "Хедж фондовете залагат срещу Италия. Това са лицата на златните хора на финансите в сянка", "... хедж фонд, който понастоящем притежава обем на активите от 92 милиарда щатски долари. Подвигът му се състои не само в това, че не е загубил пари заради кризата, но че дори е спечелил, имайки предвид че преди това фондът е притежавал активи на обща стойност от "само" 52 милиарда ..." На практика, в статията пише че тези господа, за да печелят използват кризите. Въпросният хедж фонд се казва Бриджуотър, а въпросният господин Реймънд Далио - какъв е неговия занаят?
Алфонсо Скарано - Той е мениджър спекулант и това е ... една напълно законна професия.
Авторът: - Бих добавил, че е законна, но само защото няма закон, който да изпраща в затвора в случай на такава дейност. Ситуацията е такава на световно ниво. При това положение искам да зная, този господин, този, този и този (б.пр. автора показва лицата от снимките в статията):
Какво работят?
Какъв обществен принос имат?
Какво произвеждат от икономическа гледна точка?
Алфонсо Скарано: - Поради длъжността която заемат на финансовите пазари и не в социалната сфера, те ТРЯБВА да действат спекулативно. Разбира се могат да яхнат, както и да влошат ситуации свързани с разходите по държавния дълг на дадена държава, постигайки големи печалби.
Авторът: - Изсмукани от къде?
Алфонсо Скарано: - Еммм... от пазарите... икономиката... финансовите пазари.
Авторът: - Следователно, тези господа оказват влияние и върху живота ни.
Алфонсо Скарано: - Една бюджетна маневра, като тази на която станахме свидетели, се отразява неминуемо. Всеки трябва да поеме своята част от разхода - това е естествено. Ако бюджетната маневра, е била направена поради необходимостта да се изпрати послание на финансовите пазари ... .

Едно послание за съкратени обществени и социални разходи с цел да се умилостивят банки, застрахователни компании, чуждестранни фондове. Институционалните инвеститори притежаващи много от държавния дълг на Италия. Но ако политиката в една страна, вместо да реагира на избирателите реагира на пазарите, тази страна продължава ли да бъде суверенна?
Отговаря в интервю Ерик Тусен - икономист и представител на КОДСТС в Лиеж. КОДСТС е международна организация от икономисти, проучващи дълга на държавите (Комитет за опрощаване на дълговете на страните от Третия свят/ CADTM http://www.cadtm.org/ ).
Авторът: - Това така ли е според вас?
Ерик Тусен: - Действително, в контекста на икономическата криза, тези държави изоставят суверенитета си. Европейската комисия, Международния валутен фонд, са тези които вземат решенията, както и частни банкери търсещи да добият все по-високи и по-високи печалби.
Авторът: - По какъв начин?
Ерик Тусен: - Цялата афера се състои в играта на котка и мишка между Централната Европейска Банка, която е публична институция и частните банкери, които я подлагат на натиск казвайки: "или ще ни помогнете или ще фалираме".
Авторът: - И в какво се състои играта?
Ерик Тусен: - На една задлъжняла държава институционалните инвеститори казват: няма да продължим да ви даваме заеми, ако не ни плащате по-висока лихва. При това положение Централната Европейска Банка е принудена да изкупи въпросните държавни ценни книжа на цени по-ниски от пазарната им стойност. Ако спре да купува, изнудванията към въпросната държава нарастват. Това е което се случи на Италия в периода края на юли/началото на август 2011 - в продължение на две седмици лихвените стойности спаднаха, но след това се вдигнаха отново и играта започна отначало.


Тъй като световният Брутен Вътрешен Продукт през 2010 година е равен на 74 трилиона щатски долара, финансовите пазари дори не го поглеждат, защото само пазара на облигациите има стойност от 95 трилиона, борсите - 50 трилиона, деривативните ценни книжа - 466 трилиона. Оборот надвишаващ 8 пъти този на селското стопанство, промишленост и услуги взети заедно. Защо? Поради едно съвпадение: вече развитите икономики не могат да продължават да се развиват с бързи темпове, докато увеличаването на капиталите не може да спре. Затова капиталите преместват своя център на развитие в света на финансите. Новата жертва? Държавните дългове, които в един даден момент започнаха да се увеличават все повече и повече. Защо?
Отговаря в интервю Лучано Галлино - икономист социолог.
- Нео-либералните политики, както и политиката на финансиализиране на икономиката се изразиха в поемането на ангажимент да бъдат чувствително намалени приходите от данъци и такси. На практика, в Европа бяха намалени данъците на предприятията с около 10 пункта, значително намалени данъците на богатите и супер богатите, изцяло премахнати или съществено намалени данъците върху цялостното имуществото, драстично намалени данъците върху наследствата. Всичко това започна да създава огромни дупки в бюджета.
Авторът: - А в Италия?
Лучано Галлино: - Що се отнася до предприятията, номиналните данъчни ставки бяха намалени с около 10 пункта за период от двадесетина години, освен това обаче Италия се отличава с висок размер на укриваните данъци.


Ако до преди двадесет години само 5 на сто от италианския държавен дълг се намираше в ръцете на чуждестранни инвеститори, в момента - повече от 55 на сто от този дълг е влязъл в международната верига на финансите. Поради тази причина трябва да бъде максимално доходоносен. Каква е системата?
Отговаря Антонела Стирати - доцент по политическа икономия в Трети Римски Университет ()
- Кое е особеното в поведението на спекулантите: това че печелят не от дивиденти и лихви, до които с времето ще доведат закупените ценни книжа, а желанието им да извлекат изгода залагайки на промяната в стойността на тези Ценни Книжа. Продават ги на пазара, знаейки че са в състояние да продадат достатъчни количества за да предизвикат спад на цената, което ще доведе до продажби от страна и на други работещи в сферата. Следователно залагайки на факта че в следващите часове или дни цената ще продължи да се понижава. Когато цената е спаднала достатъчно си ги изкупуват отново на по-ниски цени и практически са продали нещо с начална цена, да предположим 100 и са го закупили на новата вече понижена цена, примерно 90 - разликата е печалба за този който е направил спекулацията.


Резултатът? Който е заложил на понижаването на цената е спечелил добри пари, а държавата издала въпросните Ценни Книжа трябва да плаща по-високи лихви и държавният ì дълг расте. През пролетта на 2011 година, Дойче Банк притежава голямо количество Ценни книжа по италианския държавен дълг и започва да се освобождава от тях. Над 8 милиарда евро. Какво искаше да постигне Дойче Банк?
Отговаря Андреа Фумагали - доцент по политическа икономия в Павийския Университет
- От една страна, някои казват че е било с цел да се повиши спреда (разликата в рентабилността) между италианските и немските Държавни Ценни Книжа. Вече петнадесет години, тези големи институционални финансови компании са в състояние да влияят върху паричната политика на централните банки.


Берлин. Интервю със Зара Вагенкнехт – депутат и официален говорител по икономическите въпроси на партията "Левицата".
Авторът: - Имахте ли опасения, че Италия може да фалира?
З.В. - Нищо подобно, ставаше въпрос за спекулативна стратегия.
Инвестиционните банки - между другото - залагат и върху фалита на дадена държава. Дойче Банк е един важен участник в играта решаваща дали една държава ще успее или няма да успее да устои под тежестта на дълга си. Мисля че това е една абсурдна ситуация, в която цели държави зависят от "прищявките" на някоя инвестиционна банка или рейтингова агенция.
Авторът: - Да продължим и да видим практическия ефект.
З.В. - Привидно ситуацията е следната: Дойче Банк изпреварва и продава италианските Държавни Ценни Книжа, когато същите все още имат примерна стойност 100. В следствие на тази продажба инкасира 8 милиарда от ДЦК, които започват да губят стойност понижавайки се на 95, 90 и 80. Докато в един момент, останалите банки които не са били първите стартирали спекулативна дейност от този тип, се намират в затруднение, защото се озовават собственици на имущество, в случая с Италия един портфейл от ДЦК, с ниска стойност. По тази причина тези банки изискват намеса за подпомагането им или изискват от заинтересованата държава, в този случай Италия, да вземе подходящи мерки за намаляване на дълга с цел отново да се увеличи цената на ДЦК свързани с него.
Но това е само една част, тази която обикновенно казват и от която изглежда че банките са първите жертви при спадането на стойността на Ценните Книжа, които притежават. Тези големи финансови компании, в същия момент в който се освободят от ДЦК, предизвикват спекулационен механизъм на понижаване и със спечелените от продажбата пари какво правят - закупуват дериватни продукти застраховащи риска от изпадане в несъстоятелност на същите тези Държавни Ценни Книжа, за които те самите допринесоха да понижат стойността си.


При това положение се увеличава усещането за риск за дадената държава и се повишава и цената на застраховането срещу риска от неплащане по кредитите ì, което се прави чрез дериват наречен Суап за кредитно неизпълнение (Credit Default Swap, наричан още СиДиЕс-и или CDS-и). По този начин в аферата са включени и тези които оперират на пазара със Суапове за Кредитно Неизпълнение (CDS). Пет банки контролират 95% от пазара на Суаповете за Кредитно Неизпълнение - застраховки които могат да бъдат купени дори и от тези който не притежават ДЦК по застрахования дълг.


Следва изказване на Ерик Тусен - икономист и представител на КОДСТС (Комитет за опрощаване на дълговете на страните от Третия свят).
Банките играят на различни нива. Внимание! Не гледайте на застраховките срещу кредитно неизпълнение, като на коя да е друга застраховка. Давам пример: вие купувате застраховка срещу риск от пожар във вашият дом, плащайки съответната цена. Става въпрос за вашият дом. При Суаповете срещу кредитно неизпълнение е различно: вие можете да закупите застраховка срещу риска от пожар в дома на съседът ви. Вие плащате 500 евро на година за тази застраховка, но домът на съседът ви е оценен примерно 400 000 евро. При това положение, вие имате пълен интерес домът на съседът ви да изгори, за да получите 400 000 евро. Същото се случва с банкерите и кои да е други институционални инвеститори. Купуват суапове срещу риск от кредитно неизпълнение на Италия, но без да притежават италиански Държавни Ценни книжа по дълга. Много естествено, имат пълен интерес Италия да бъде в затруднение, за да правят добри печалби. Това е една порочна система, поведение което напълно дестабилизира икономиките.


Уол Стрийт Джърнъл, през август публикува доклад на американската инвестиционна банка Голдмън Сакс. Предлага стратегия за спекулативно понижение, инвестирайки в Суапове срещу риск от кредитно неизпълнение, които повишават стойността си ако се сриват акциите на европейските банки. С една дума, атака срещу еврото. Голдмън Сакс обаче е и консултант на много европейски държави, съхранява голяма част от испанския дълг и изигра роля в уреждането на сметките на Гърция.

ОТГОВАРЯ РОБЪРТ КАТНЪР - ЖУРНАЛИСТ И СЪИЗДАТЕЛ НА СПИСАНИЕ "АМЕРИКЪН ПРОСПЕКТ":
- Вярно е. Преди около десет години, Голдмън Сакс посъветва гръцкото правителство как да създаде едни много сложни ценни книжа, които му помогнаха да укрие факта че дългът се увеличава повече от допустимото от Европейския Съюз ниво.

Автора - Това ли е конфликт на интереси при една банка?

Робърт Катнър - Вярвам че при инвестиционни банки от този тип, конфликтът на интереси идва точно от начина по който печелят парите: с едната ръка манипулират пазарите в свой интерес и с другата дават съвети на клиентите си. Точно това е мотивът поради който големите банки от рода на Голдмън Сакс трябва да бъдат разделени, защото ако искаш да спекулираш трябва да го правиш с твои пари и ако искаш да даваш честни/почтени съвети го правиш без конфликт на интереси.
Практически е било точно така до преди време. Един закон за банките - известен като Законът на Глас-Стийгъл [(Glass Steagall Act)] - след кризата от 1929 година регламентирал дейността на банките: търговските банки с традиционни дейности и гарантирани от държавата - на една страна, а инвестиционните банки със спекулативни дейности - отделно. След това банковата индустрия осъществява натиск за да бъде премахнато това разграничение. Твърде много клопки и клопчици - твърдели - пазарът сам ще регулира всичко.
КОМЕНТАР НА САЛВАТОРЕ БРАГАНТИНИ – ИКОНОМИСТ:
- Пазарът не може да се регулира сам и може да се каже че това е очевидно, защото ефектът от един пазар който се саморегулира е пред очите на всички. Тази криза я имаме като ефект от тоталното отхвърляне на правилата в следствие на убеждението че е по-добре по този начин. Може да се каже, че това беше едно голямо опияняване което засегна всички, тъй като никой не беше имунизиран.
Авторът - E’ la risposta politica?
ОТГОВАРЯ ЛУЧАНО ГАЛЛИНО - ИКОНОМИСТ СОЦИОЛОГ
- Британските лейбъристи с германската социалдемокрация, френските социалисти, Демократическата Партия в Италия, социалистите в Испания, основно приеха същата посока на поведение на противниците си с едно добро намерение в повече - намерението да събират ранените по дължината на пътя и да им помагат, но изминатият път по същество е еднакъв.
Авторът - E questo è pensiero neoliberista.
МАРКО РАВЕЛЛИ - ДОЦЕНТ ПО ПОЛИТОЛОГИЯ:
- Това е друг вариант на нео-либералното мислене, в което заемат място левите политически сили. Един вид адаптиране към това което бива представено като даденост, като един неизбежен процес и е още една форма на политическо самоубийство.

До такава степен, че точно под управлението на Клинтън - през 1999 - Законът на Глас-Стийгъл е отменен.

САЛВАТОРЕ БРАГАНТИНИ – ИКОНОМИСТ:
- Проблемът е че банките имаха една истинска функция, имат една истинска функция, която малко по малко изоставиха. Абсурдна е една система, в която банки ползващи се от обществено осигурени депозити и следователно плащащи на депозантите си по-ниска цена, защото влоговете им са осигурени от държавата и могат да бъдат спокойни, използват същите тези обществено осигурени капитали за инвестиции с висок рисков коефициент и с мисълта че ако нещата завършат добре - печалбата е за тях (банките), а в противен случай ще загубите вие, защото вие данъкоплатците от държавата в която се намира банката ще бъдете тези които ще бъдат призовани да осъществят увеличаване на капитала на банката регистрирала загубите.

И така - един път паднали бариерите - банките от цял свят започват да правят всичко: събиране на спестени средства, спекулации, създаване и продажба на дългови ценни книжа. Кръгът се затваря от агенциите за кредитен рейтинг, оценяващи тези ценни книжа, като безопасни, опасни или рисковани.
Авторът - Следователно? Една безопасна система ли е това?
ОТГОВАРЯ РОБЪРТ КАТНЪР - ЖУРНАЛИСТ И СЪИЗДАТЕЛ НА СПИСАНИЕ "АМЕРИКЪН ПРОСПЕКТ":
- Ни най-малко. Разгледайте случая с рисковите жилищни кредити, взимайки предвид всички фази на процеса.
.

Жилищни кредити за всички, за да си закупят дом в САЩ практически без никакви гаранции, и банките създаващи ценни книжа оценени като безопасни от рейтинговите агенции, продават този дълг на пловината свят. Но при първите вноски които тези купувачи не плащат, започва лавинообразния ефект: срива се жилищният пазар в САЩ. Тези ценни книжа са били отровни. 2008-ма година, Лиман Брадърс фалира и международната банкова система се тресе.
- С чии пари са били спасени тези банки?
Отговаря в интервю Лучано Галлино - икономист социолог:
- Отчасти с парите на данъкоплатците, отчасти създавайки пари, защото централните банки ги създават с едно щракане на мишката.
Авторът:
- С тази операция Държавите са задлъжнели допълнително, тоест увеличил се е дефицита.
Лучано Галлино:
- Разбира се.
Авторът:
- При това положение банките укрепват и силни от тези капитали какво направиха относно пазарите?
Лучано Галлино:
- Един път отминал страхът от 2008, началото на 2009 година се опитаха по всички възможни начини да се върнат към предишните финансови практики, изобретявайки и нови за да заобиколят разпоредбите за по-голяма предпазливост при управлението на финансовите групи.
Авторът:
- Каква е връзката между цикличните кризи и агенциите за кредитен рейтинг?
Отговаря в интервю Робърт Катнър - журналист и съиздател на списание "Америкън Проспект":
- Въпросът е че банковите инвеститори плащат на агенциите за кредитен рейтинг, за да им дадат необходимата оценка на надеждност за да продават въпросните ценни книжа. Следователно, има конфликт на интереси. Ако агенциите за кредитен рейтинг бяха свършили добре работата си, в случая на високорисковите ипотечни кредити никога не биха дали високи оценки, никой не би купил тези ценни книжа и не би имало криза. И точно това поражда настоящата криза! тези агенции за кредитен рейтинг не са безпристрастни арбитри, те са част от една и съща система. Цялата ситуация е кръвосмесителна.
Авторът:
- В това отношение не съществува ли закон за прозрачност?
Робърт Катнър:
- Не! не знаем как взимат решенията си, защото се счита за търговска тайна. Законът приет миналата година (б.пр.: 2009 год.) съдържа правила отнасящи се до агенциите за кредитен рейтинг, но е много слаб, защото републиканците и половината от демократите поддържат един и същ модел на капитализъм. Следователно, дори и след една криза като тази, няма никаква политическа воля за радикална промяна на системата.


Практически, три агенции за кредитен рейтинг и десет субекта, като банки и компании за недвижими имоти, диктуват закони на световно ниво. Понастоящем, спекулирали за спад, за тях пазарът е добър, цените са ниски и може отново да се започне да се купува.
- Следователно, когато гражданите на различните държави (включително Италия) трябва да затегнат колана, във връзка с кой трябва да го направят?
Отговаря Андреа Фумагали - доцент по политическа икономия в Павийския Университет:
- Десетте компании, управляващи финансовите пазари.

И така, спекулацията атакува пазарът на държавните дългове, правителствата правят финансови маневри тип "кръв и сълзи", а развитието на страната?

... ще последва продължение на превода

Nessun commento: